Основните изисквания към материалите за консумативите за чисти помещения са: ниско генериране на частици (без отделяне на влакна), нисък йонен/не{0}}летлив остатък (отговарящ на стандартите за NVR/TOC), антистатични свойства (основно 10⁶–10⁹ Ω устойчивост на повърхността), устойчивост на химическа корозия и стерилност/контролируемост.
Ниско генериране на частици и липса на отделяне: Материали, склонни към отделяне-като памук или обикновена хартия-са строго забранени. Вместо това трябва да се използва полиестер с непрекъсната-нишка, микрофибър, пяна с висока-плътност или специализирани синтетични смоли. Необходими са ултразвукови или лазерни-процеси на запечатване на ръбове, за да се гарантира, че освобождаването на частици, по-големи или равни на 0,5 μm, отговаря на установените стандарти.
Химическа чистота: Материалите не трябва да съдържат силикон, флуоресцентни агенти и фталати. Нивата на извличане на не-летливи остатъци (NVR) и общ органичен въглерод (TOC) трябва да бъдат изключително ниски, за да се предотврати замърсяване на продукти или оптични покрития.
Статичен контрол: Повечето прецизни приложения изискват повърхностното съпротивление да остане стабилно в диапазона 10⁶–10⁹ Ω (разсейващо), за да се предотврати статичното -предизвикано привличане на прах или повреда на компонента; въпреки това някои специализирани сценарии (като опаковане на чипове) могат да позволят диапазон от 10⁴–10¹¹ Ω.
Устойчивост на химикали и издръжливост: Материалите трябва да издържат на многократно изтриване с изопропилов алкохол (IPA), ацетон и киселинни или алкални дезинфектанти без подуване, напукване или влошаване на производителността. Физическите свойства (като здравина и устойчивост) не трябва да варират с повече от ±10% след множество цикли на почистване или стерилизация.
